Умрях преди почти 9 години. Но не ви пиша за да ви разказвам
как живея тук. Пиша ви, за ви разкажа историята си. Историята
на моята голяма любов. И още искам да кажа, че любовта не умира.
Даже и на оня свят. Даже ако се опитват да я убият, даже и да ви се иска.
Любовта не умира. Никога.
Ние се запознахме на 31 декември. Аз се готвех да посрещна новата година
с третата си жена и старите си приятели. Животът ми до появата й беше
толкова сив и ненужен, че често се питах "За какво живея?" За работата ли?
Да, харесваше ми това, с което се занимавах. Семейството? Много исках
да имам деца, но нямах. Сега разбирам, че смисълът на живота ми е бил
в очакването на тази среща.
Аз не искам да я описвам. По-точно, просто няма да мога да я опиша така, че
действително да разберете каква е тя. Защото всяка буква, всеки ред
от писмото ми е пропира с любов към нея и за всяка мигла, паднала
от печалните й очи, за всяка нейна сълза съм готов да дам всичко.
И така, беше 31 декември. Веднага разбрах, че съм загубен. Ако беше
дошла сама, нямаше да се притесня от третата си жена и щях да отида
при нея на първата минута от срещата ни. Но тя не беше сама. С нея беше
най-добрият ми приятел. Познаваха се от няколко седмици, но от устата му
бях чувал за нея много интересни неща.
И ето, сега я видях. Когато започна зарята и когато бяха вдигнати тостовете,
аз се приближих към прозореца. От дъха ми стъклото се запоти и аз
написах "ОБИЧАМ". Отдалечих се и надписът изчезна докато го гледам.
След това бяхме отново на масата, тостoве... Към прозореца се върнах
след около час. Дъхнах на стъклото и видях надпис "ТВОЯ". Краката ми се
подкосиха, за няколко секунди останах без дъх...
Любовта идва само един път. И това човек го разбира веднага. Всичко,
в живота ми до този ден - е било само сън, бълнуване, мираж.
Има много думи за това явление. Но животът ми започна именно в тази
новогодишна вечер, защото разбрах, видях в очите й, че този ден - също
е първият ден в живота й. На втори януари се преместихме в хотела
и планирахме да си купим малко местенце. Стана ни навик да си пишем
бележки по стъклата. Яз й пишех "Ти си моят сън". Тя отговаряше
"само не се събуждай!" Най-съкровените си желания оставяхме на
прозорците в хотела, в колата, в дома на приятелите ни. Бяхме заедно
точно два месеца. След това аз си заминах.
Сега идвам при нея само когато спи. Сядам до нея на кревата,
вдишвам миризмата й. Не мога да плача. Не умея. Но чувствам болка.
Не физическа, а душевна. Всички тези осем години тя посреща Нова година сама.
Сяда до прозореца, налива в чашата си шампанско и плаче. Зная още, че тя
продължава да ми пише бележки по прозорците. Всеки ден.
Но аз не мога да ги прочета, защото от дъхът ми стъклото не се изпотява.
Миналата нова година беше необикновена. Не искам да ви разказвам тайните
от живота в отвъдното, но аз заслужих едно желание. Мечтаех си
да прочета последната й бележка на стъклото. И когато тя заспа, аз дълго
седях до леглото й, галих я по косите, целувах ръцете й... А след това
се приближих към прозореца. Знаех, че ще се получи. Знаех, че ще
успея да видя посланието - и го видях. Беше ми оставила
една дума - "ОСВОБОДИ".
Тази нова година ще бъде последната, която тя прекарва в самота.
Получих разрешение за последното си желание, в замяна на това,
че повече никога няма да мога да дойда при нея и никога няма да я видя.
В тази новогодишна вечер, когато часовникът удари полунощ, когато
наоколо всички се веселят и се поздравяват, когато цялата вселена замре
в очакване на първото вдишване, първата секунда от новата година,
тя ще си налее щампанско, ще се приближи до прозореца и ще види
надписът "ОСВОБОЖДАВАМ ТЕ".
Няма коментари:
Публикуване на коментар