Вятър

Вятър.
Един от моите братя.
В листата и клоните по дърветата, в прахта по алеите, в рошавите гриви на облаците, в разветите коси и дрехи.
Издухва зайчета от вълните и кара водата да настръхва. Играе си на водовъртежи с паднали листа и боклуци, издига пликчета и вестници до небето и ги гледа как падат грациозно.
Заяжда се с птиците кое е по-бърз, или кара перата им да ги правят дебели. Люлее високата трева и си представя че е море, повдига полите, защото е палав. И е мъж.
Обича широкополи шапки и отворени чадъри - тогава може да ги премята по земята, играейки си на котка и мишка с притежателите им, или да ги вдигне безнадеждно високо, да са си само негови, докато не му омръзнат. Пронизва в студа, но му се радваме в жегите. Поверяваме му хвърчилата си и го молим да ги вдигне по-високо. Той си взима по някое, ако го хареса, а после го подарява на високите дървета, тъжни, защото никой не може да се качи по тях.
Когато му липсваме, идва нощем да чука с клоните на най-близкото дърво по прозореца ни, а ако го пуснем вътре се забавлява да тряска вратите, защото обича шума. Приятели са с дъжда. Когато дъжда е в настроение, пуска светкавици и гръмотевици и вятърът се забавлява до полуда. А после кара дъжда да тече хоризонтално, като река и да гъделичка локвите, образувайки мехурчета в тях.
Често тези забавления го отегчават, тогава се качва нависоко да си играе с облаците, те са като пластилин в невидимите му ръце, от който твори мимолетни шедьоври или прави сенки със странни форми по света под него.Тъжно му е, когато през ранната пролет всичко е още сиво и носи жълт пясък от Сахара. А после, когато започнат да цъфтят дърветата, ги духа като глухарчета, докато всичко около тях не се превърне в килим от цветни листенца.
Тя е топлолюбива и не го обича, когато е студен. Замръзват й ушичките и се разтреперва. Но не го и мрази, защото вече знае, че е мой. И аз - негов. Вятърът не различава хората и се отнася с всички еднакво. Но за нея обеща да внимава. Защото съм и неин.

Трифон или Валентин?

Вино или любов? Любовта е като виното. Ако е младо - бързо вкисва. Ако е старо - не опиянява. Да пием за виното на средна възраст :D