Самота

Самотата...
Толкова много говорим за нея, но...

Когато телефонът мълчи с дни - това не е самота.
Това са лоши приятели.

Когато слушаш как тиктака часовника - това не е самота.
Това е много свободно време.

Когато няма кого да чакаш - това не е самота.
Това е песимизъм.

Когато крадеш късчета от чужд живот, за да запълниш своя - това не е самота.
Това е неувереност.

Когато няма с кого да поговориш и започваш да разговаряш със себе си - това не е
самота.
Това е болест.

Когато по цял ден плачеш в празния си апаратамент - това не е самота.
Това е депресия.

Когато си мислиш, че никой не те разбира - това не е самота.
Това е егоизъм.

Когато ти се иска да виеш от безизходица - това не е самота.
Това е болка.

Когато на никого не си нужен - това не е самота.
Това е самоизмама.

Самотата е това, което сами си измисляме, когато никой не ни казва две прости думи...
ОБИЧАМ ТЕ