Ранно утро... 8 март. Будилникът зазвъня, и без дори да успее да започне песничката си, млъкна от натискът на пръста ми. Облякох се почти на тъмно, тихо затоворих вратата и тръгнах към пазара. Тъкмо започваше да се разсъмва.
Времето не беше съвсем пролетно. Леденият вятър напираше да влезе под якето. Вдигнах яката си и се сгуших колкото може повече, приближавайки се към пазара. Още преди седмица реших - никакви рози, само пролетни цветя... празникът е пролетен.
Наближих пазара. Пред входа имаше огромна кошница с много красиви пролетни цветя. Това бяха мимози. Погледнах отблизо, да, наистина много красиви цветя.
- А кой е продавачът - попитах аз, криейки ръце в джобовете си. Едва сега почувствах колко студен е вятърът.
- Изчакай, момче, тя мръдна за малко, сега ще се върне - каза лелката, която търгуваше на съседната сергия с консервирани краставички.
Застанах настрана, запалих цигара и даже започнах да се усмихвам, когато си представях как ще се зарадват моите жени - дъщеря ми и жена ми.
Срещу мен стоеше старец.
Сега не мога да кажа, какво точно, но в обликът му нещо ме привлече. Старомоден шлифер, модел 1965-та, без място, което да не е зашито. Но този кърпен и презакърпван шлифер беше чист. Панталоните, също толкова стари, но изгладени до безумие. Обувките, бяха излъскани до огледален блясък, но това не можеше да скрие възрастта им. Едната обувка беше превързана с кабел. Разбрах, че подметката просто се е отпрала. Под шлифера се виждаше стара, овехтяла риза, но и тя беше чиста и изгладена. Лицето, лицето му беше обикновено лице на стар човек, само в погледа имаше нещо непреклонно и гордо, въпреки всичко.
Днес беше празник, и аз разбрах, че дядото не би могъл да не се избръсне в такъв ден. На лицето му имаше десетина порязвания, някои от тях бяха залепени с късчета вестник.
Дядото трепереше от студ, ръцете му бяха сини... трепереше много силно, но стоеше на вятъра и чакаше.
Някаква буца се надигна в гърлото ми.
Започнах да замръзвам, а продавачката я нямаше.
Продължавах да разглеждам дядото. По много дреболии разбрах, че дядото не е алкохолик, просто е стар, измъчен от бедността и старостта човек. И почувствах, че дядото се срамува от сегашното си положение под прага на бедността.
Към кошницата се приближи продавачката.
Дядото с плаха стъпка тръгна към нея.
Аз също се доближих.
Дядото застана до продавачката, аз бях малко зад него.
- Стопанке... миличка, колко струва едно стръкче мимоза - с треперещи от студа устни попита дядото.
- Я да се разкараш, алкохолик такъв, намислил да проси, махай се, че... - изръмжа продавачката на дядото.
- Стопанке, не съм алкохолик, изобщо не пия, искам само едно стръкче... колко струва? - тихо попита дядото.
Аз стоях зад него и малко отстрани. Видях, как в очите му се събират сълзи...
- С пияндета не се занимавам, айде, разкарай се от тук - избуча продавачката.
- Стопанке, само кажи колко струва, не ми викай - пак така тихо каза дядото.
- Хубаво, за теб, пиянде, 5 рубли стръкчето - с някаква гримаса каза продавачката. На лицето й се изписа ехидна усмивка.
Дядото извади треперещата си ръка от джоба, в дланта му имаше три банкноти по една рубла.
- Стопанке, имам само три рубли, можеш ли да ми намериш стръкче за три рубли - някак много тихо помоли дядото.
Виждах очите му. До този момент никога не бях виждал толкова мъка и болка в очите на мъж.
Дядото се тресеше от студ като лист хартия на вятъра.
- Да ти намеря за три, пиянде, ха ха ха, ей с'я ще ти намеря - вече с цяло гърло боботеше продавачката.
Тя се наведе над кошницата и дълго се рови в нея...
- На, дръж, пияндур, бягай си при пияндурката, подарявай, ха ха ха ха! - диво се разхили тази тъпачка.
В посинялата от студ ръка на дядото видях стръкче мимоза. Беше счупена през средата.
Дядото се опитваше с другата ръка да придаде на това стръкче по-нормален вид, но то, не го слушаше и се кършеше по средата, а цветовете гледаха към земята... На ръката на дядото падна сълза... Дядото стоеше и държеше в ръката си счупеното цвете и плачеше.
- Слушай, ей, свиньо такава, какво правиш? - започнах аз, опитвайки се да съхраня остатъка от спокойствието си и да не й ударя един юмрук в главата.
Явно в очите ми е имало нещо особено, защото продавачката някак пребледня и даже се смали. Тя само ме зяпаше така, както мишка гледа смок и мълчеше.
- Дядо, я почакай - казах аз и хванах дядото за ръката.
- Ти, кокошко тъпа, колко струва цялата кошница, отговаряй бързо и разбрано, за да не напрягам слух - тихо, но отчетливо изсъсках аз.
- А... ами... аз... не знам - промърмори продавачката.
- За последен път те питам, колко струва кошницата?!
- Ами сигурно 50 десетачки - каза продавачката.
През цялото това време, дядото неразбиращо гледаше ту мен, ту продавачката.
Аз хвърлих в краката на продавачката банкнотите, извадих цветята и ги протегнах на дядото.
- Ето, бащице, вземи, върви да поздравиш жена си - казах аз.
Сълзите, една след друга потекога по сбръчканите бузи на дядото. Той въртеше глава и плачеше, просто тихо плачеше...
В собствените ми очи се насъбраха сълзи.
Дядото въртеше глава в знак на отказ, а с другата ръка прикриваше счупеното стръкче.
- Добре, деденце, тръгваме заедно - казах аз и хванах дядото под ръка.
Аз носех цветята, а дядото - счупеното си клонче. Вървяхме мълчаливо.
По пътя дръпнах дядото в един магазин. Купих торта и бутилка червено вино. В този момент си спомних, че не купих цветя за себе си.
- Бащице, слушай ме внимателно. Аз имам пари, за мен тези 50 десетачки нямат никакво значение, а ти с това счупено цвете не можеш да отидеш при жената, днес е осми март, взимай цветята, виното и тортата и върви при нея, поздрави я.
На дядото му потекоха сълзи... течаха по бузите му и падаха на шлифера,устните му се разтрепериха.
Повече не можех да гледам това, собствените ми очи бяха пълни със сълзи.
Буквално насила напъхах в ръцете на дядото цветята, тортата и виното, обърнах се и изтривайки очи тръгнах към изхода.
- Ние... ние... сме заедно 45 години... тя се разболя... не можех днес да я оставя без подарък... - каза тихо дядото - Благодаря ти...
Аз тичах, без да разбирам накъде бягам. Сълзите сами капеха от очите ми...
Няма коментари:
Публикуване на коментар