01 октомври, 2007

История (превод)

    Една позната била от паството на една църквата - на петдесетниците или на някакви други - не е важно.
    Важното е, че вярващите в тази църква можели да се женят само помежду си. Както обикновено, момичетата там били много повече от момчетата, така че момчетата винаги имат избор. Но има и дилема - ако се ожени човек, по законите на тази църква е за цял живот - няма разводи. Затова трябва да се внимава с избора на булка.
    А как става това, при положение, че всички девойки се стараят да се покажат в най-добрата си светлина, защото всички те искат да се женят, а мъжете са малко.
    Един младеж от тази църква решил да се жени. Подходящите жени били цели три. Всичките били прекрасни, той ги харесвал и трите и изобщо не можел да избере. Затова отишъл при пастора за съвет. Пасторът бил мъдър, знаел че външният вид не е от най-голямо значение и го попитал какво очаква от семейния живот. Младежът отговорил, че жена му трябва да е послушна, грижовна и внимателна. Тогава пасторът го посъветвал да поиска от всяка от трите по ПОЛОВИН чашка чай. Младежът така и направил. Всички изпълнили молбата му, но първата и втората му донесли по цяла чаша чай, а третата - ПОЛОВИН чаша, както той бил помолил. Тоест, оказала се най-внимателна.
    За нея се и оженил.
    Живели добре, щастливо. И дошла първата годишнина от сватбата. Младежът й разказал какво го посъветвал пасторът, и че тя се оказала най-внимателната, с което заслужила пред другите.
    А тя какво му отговорила?
    В чайникът имало само толкова вода, а я мързяло да долее още и да я чака да кипне.
Пък разправят "съдба"...

Няма коментари: