Състезание (превод от anedot.ru)

- Хайде да се надбягваме до пързалката. - предложи й той, предвкусвайки победата.
- Мне. - отказа се тя. - Госпожата каза да не тичаме. Ще ни накаже.
- Шубе ли те е? Предаваш ли се? - заяде я той и се засмя обидно.
- Да бе! - отвърна тя и се втурна към пързалката.
След това седяха в стаята, наказани, под надзора на лелката, гледаха през прозореца как се разхождат другите навън, и се мусеха един на друг и на възпитателката.
- Аз ти казах - ще ни накажат. - сумтеше тя.
- Аз щях да те изпреваря - мусеше се той. - Ти побягна нечестно, аз не бях готов...
***
- Айде на бас, че чета по-бързо от теб? - й предложи той.
- Ха Ха ха. - прие тя облога. - Като проверяват техниката на четене, ще видим. Ако аз съм по-бърза, ще ми носиш чантата до вкъщи и до училище цяла седмица.
- А ако съм аз - даваш ми всичките си ябълки цяла седмица! - съгласи се той.
След това пъхтеше по пътя с двете чанти и мърмореше:
- Е, и какво! Затова пък ти не запомняш това, което четеш, а и пишеш по-бавно. А на бас?!
***
- Хайде да поиграем - предложи той. - Все едно аз съм рицар, а ти все едно си дамата на сърцето ми.
- Глупак. - кой знае защо се обиди тя.
- Страх ли те е? - засмя се той. - Страх те е да се смущаваш при вида ми? И да
не ми викаш глупак, пак те е страх, а?
- Изобщо - върза се тя. - Тогава - ето какво. И ти няма да ми викаш глупачка и ще ме защитаваш.
- Естествено - кимна той. - А ти ще ми решаваш алгебрата. Това не е рицарска работа.
- А ти ще ми пишеш съчиненията - захилила се тя. - Да се лъже и съчинява - това си е точно рицарска работа.
А след това той се оправдава по телефона:
- Не трябваше да се държиш като глупачка. Тогава никой нямаше да ти вика глупачка. А пък и аз веднага се извиних...
***
- Ще можеш ли да изиграеш влюбено в мене момче? - попита тя.
- Трудно - ехидно отвърнал той. - Твърде добре те познавам. Защо, какво е станало?
- Поканиха ме на парти. А не ми се ходи сама. Ще ми налитат всякакви.
- Ами... не знам - заувърта го той.
- Шубе ли те е? - закачи го тя.
- Изобщо! - прие той предложението. - Дължиш ми кутия цигари, впрочем.
- За какво? - не разбра тя.
- Напоследък ескортът е скъп - вдигна рамене той.
А по пътя към вкъщи ръмжеше:
- Изиграй влюбен, изиграй влюбен. Пък тя ми бие шамари без нищо. Между впрочем влюбените обикновено се целуват...
***
Това какво е? - попита тя.
- Пръстен. Не е ли очевидно? - измънка той.
- На нибелунгите? На Фродо? Някаква нова игра ли започва?
- Аха. Айде да поиграем на мъж и жена.
- Трябва да се помисли - кимна тя.
- Шубе ли те е? - подкачи я той.
- Хич даже. - каза тя. - Ама да не се заиграваме?
- Ще се разведем, ако има нещо. Голяма работа - каза той.
А след това се оправдаваше:
- Откъде да знам как се правят предложения? За първи път правя предложение. Искаш ли да пробвам още един път? Не ме е шубе.
***
- Да поиграем на родители? - предложи тя.
- Хайде. На моите или на твоите? - съгласи се той.
- Глупчо. На родители на собственото си дете. Шубе ли те е?
- А, така ли? - замисли се той. - Не ме е шубе, разбира се, но май е трудно...
- Предаваш ли се? - огорчи се тя.
- Не, не. Кога съм ти се предавал? Ще играя, разбира се. - реши се той.
***
- Усложняваме играта. Сега ти ще играеш баба.
- Верно? - не повярва тя.
- 3 и 900 - кимна той. - Момче. Шубе ли те е да играеш баба?
- А ти какъв ще го играеш в такъв случай?
- Mъжът на бабата. - засмя се той. - Глупаво е да играя баба.
- Дя-до. Колкото и да се правиш на млад. - засмя се тя. - Или те е шубе?
- Ми къде ще се дявам...
***
Тя стоеше до леглото му и плачеше:
- Предаваш ли се? Предаваш се? Излизаш от играта? Шубе те е да играеш още?
- Аха. Май така става. - отговори той. - Добре си поиграхме, а?
- Ако се предаваш - губиш. Разбра ли? Губиш.
- Спорен въпрос - усмихна се той и умря.